Индия - Хималаите › Една година на път

По някое време се прибрах до Ле и свалих доколкото бе възможно седемдневната мръсотия от тялото си. Почуствах се райски след две чинии момо (тибетски пелмени с кайма или зеленчуци) и купих бутилка уиски. Сметнах че датата е 5-и Септември и ако бях прав трябваше да съм една (да не кажа първа) година на път. Отпих здрава глътка и чукнах 2 пъти по дървената маса. Досега нямаше никакви проблеми. Скуката изчезна на първите 5 минути в Индонезия, за 2 седмици се освободих от европейската монотонност, след още месец разградих и последните остатъци от стреса – тази дяволска притурка на часовника, а сънищата ми от 6-ия месец натам бяха целите в палми, маймуни, морета, вулкани и папагали (даже близките ми бухаха на оризища, кораби и каменоломни). Опредено промених навиците си на пътуване, често решавах едва на автогарата, за къде да тръгна, не се спирах много по забележителности и понякога изобщо не търсех контакт с местните. Пътуването се бе превърнало в даденост, а времето летеше като на сън. Седмици наред вкусвах от пълното щастие и пълната свобода, но с времето тези понятия се превърнаха в празни думи – елементарното усещане на живот ми бе достатъчно.

← предишна следваща →

Нов коментар

Снимки от всички пътувания

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia