Галерия и печатен формат

Burkina Faso GalleryBurkina Faso PDF

Буркина Фасо › Весел хаос

Буркина Фасо не се намира в Ориента, но и тук може да се наблюдава вездесъщата ориенталска бъркотия. Нанесох се в “хотел”, чиято стая на пръв поглед изглеждаше сносна. Имаше тоалетна само на 10 метра, а в нея даже имаше казанче, с което цивилизовано да пуснеш водата вместо да я изливаш от пробита кофа без дръжки. Дотук добре, но поплавъкът на казанчето не затваряше автоматично и тоалетната често ставаше на локви. Чистачката сигурно беше повторила десет пъти на разсилния да оправи казанчето, но резултат нямаше никакъв и след като на жената й бе писнало да подсушава пода, тя най-накрая завъртя крана и спря водата в казанчето. В следствие тоалетната все по-често смърдеше на фекалии и урина, а аз намерих крана и пак пуснах водата. Чистачката обаче се изхитри и на третия път спря водата централно – от там, където не можех да пипам, а след това сложи една кофа вода в тоалетната, една кофа вода на мивката и още една кофа в банята. Хубаво – но някак си трябваше да се гребе от кофата, за да се изкъпеш и в последствие някой свали пластмасовия водопредпазващ плафон от лампата в банята и го положи в кофата. Така чистачката вечно сновеше наляво надясно с кофите на хотела, по време на баня всеки загребваше вода с плафона, а иначе плискахме с други кофи в тоалетната. На втората сутрин извадиха леглата от стаите и след това ги подредиха така, че между тях и стената оставаше място колкото едвам едвам да се мине. След това ги намазаха с лак, а той смърдеше по-лошо и от “Тройной”. Отвориха врати и прозорци и се получи едно постоянно течение – от всички посоки. Обърсах лака моментално с коляно, а на третата сутрин лампата в банята направи късо и токът на етажа се сбогува. Леглата бяха поизсъхнали, но сега в коридора стояха подредени гардеробите, така че без ток можеше вече да се отъркаш в тях целия. След две преспивания с главоболие не издържах и се изнесох… Не съм 100% убеден, но интуицията ми подсказва, че казанчето не работи и до днес и че по-скоро целият хотел ще бъде реновиран изцяло преди да се оправи малката и елементарна първопричина на всички тези злини. Смяна на кадър – автогара Уагадугу. На гишето седят мъж и жена. Мъжът се изнася нанякъде, а продавачката на билети се оказва… глухоняма. Всичките ми усилия да разбера има ли автобус за някъде са напразни и след половин час отивам да посетя тоалетната. Надпис – “Най-хубавата тоалетна в Уагадугу”. Кошмарът – казанче – този път вместо с дюбели е закрепен на високо със система от въженца и възли за 1) решетките на прозореца 2) халки на тавана и 3) водопроводните тръби. До него идва вода и поплавъкът сега работи перфектно, но тръбата свършва на 15 см под казанчето и пуснеш ли вода, тя се изсипва като от Ниагара на метър и половина надолу. Част от водата отива по предназначение, а другата се разлива по стени, врати и джапанки. По нататък хаосът придоби нови измерения. В следващата страноприемница боядисваха стаите и нямаше къде да се изтегнеш от 8 сутринта до 1 през нощта, а нещо подобно се случи и с единственото бързо интернет-кафе на столицата. Когато отидох там за втори път, масите и столовете бяха изчезнали заедно с техниката, а на следващия ден пак всичко бе на мястото си без да бъде подменено или преподредено. Чейндж-бюрата също го бяха подкарали на уволнение и пред вратите им недоумяващо се трупаха всякакви чужденци, които издържаха по половин час и след това заминаваха към следващото. Нямам обяснение за нито една от тези константни промени – Буркина Фасо бе просто една динамична и ентусиазирана западноафриканска страна. В нея кипеше някаква необяснима треска за амбициозни действия с почти нулев краен резултат.

← предишна следваща →

Нов коментар

Снимки от всички пътувания

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia