Галерия и печатен формат

Burkina Faso GalleryBurkina Faso PDF

Буркина Фасо › Банфора

Взех раздрънкано колело под наем. Повечето от забележителностите наоколо са в радиус от 20-30 км и преспокойно могат да се обиколят за няколко дни без голям напън. Стига колелото да е наред… Установих, че предната гума издишаше и веднага отидох при собственика, който я залепи на две места. Когато се върнах и задната гума беше поомекнала, така че пак се върнах. Но всички усилия се оказаха напразни, тъй като на другата сутрин и двете гуми пак бяха издъхнали. Намерих нов велосипед от шефа на лечебницата и поне външните му гуми изглеждаха като нови. Малко на риск се запътих към най-близките водопади до Банфора, но колелото се държеше геройски, дори и след бруталното състезание, което си устроихме с негър на друг велосипед по пътя. Водопадите в района не бяха нито пълноводни, нито много високи, но водата беше студена и наоколо имаше чудни места за пикник. Изобщо не се учудих, че точно тук видях група малайци – за тях ходенето на водопад и трапезите под него са нещо като национален спорт. Навикнеш ли веднъж на хладната вода е трудно да караш с ентусиазъм по жегата, но селскостопанските машини сипеха обилни струи по нивите и това донякъде спасяваше положението. Почти при водопадите на Банфора има поредица от причудливи каменни образования като игли, а наблизо може да се види и езеро с хипопотами. Продължих малко след село Тенгрела и оставих колелото на сянка, а аз разгледах местния пазар, разположен под шубрака на група масивни дървета. Заприказвах се със селския доктор, който продаваше илачи за всякакви болести под формата на самоделни прахове или пиратски таблетки, а той използва присъствието ми и на висок глас направи добра реклама на стоката си – Белият доктор препоръчва и лоперамида и отровата за мишки… Вземайте селяни, от този прах ще ви се народят синове, а гвинейският крем за кожа пречиства и кожата и душата… Когато се върнах при колелото задната ми гума бе вече на капла, а на 10 метра от нея се трудеха няколко души от местните с френски ключове, кофи, лепенки и помпи… Не трябваше да се гадае кой беше спукал гумата, а аз им дадох половин долар за оправянето – своего рода митница. Най-накрая те потурчиха оригиналния вентил и сложиха нов, но новият вентил изпускаше, а аз разбрах това след 1 км движейки се все по-тромаво и по-подскачайки по нанадолнище и по инерция. За мой късмет в ниското седеше един инвалид (на шпагат с тънки пищялки разгънати на 180 градуса, но сгънати в колената!), който въртеше същия бизнес, така че той отново смени вентила и нещата се пооправиха. Пристигнах късно вечерта в Банфора без допълнителни премеждия, но страната беше общо взето динамична и постоянно се случваха някакви нови и непредсказуеми неща.

← предишна следваща →

Нов коментар

Снимки от всички пътувания

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia