Венецуела 2014 › Граници

Юли 2014

Навремето се впечатлявах как границите с размах променят бита. Сякаш и хора и език и религия са едни и същи, но от едната страна нещата са така, от другата – съвсем иначе. В момента по-скоро усещам, че тези студени чудовища – държавите – не съществуват. Има само релефи и пътища, свързващи безбройните точки на планетата, а разликите са предимно на хартия... и в главата ни. Същото е и с народите. Ако многобройните ни срещи са само с една поредица от индивиди, народите изчезват, стават излишни. Всъщност и двете гледни точки се допълват и може би изобщо не си противоречат. Може би само локализират личната ни перспектива и точката ни във времето, а утре ще погледнем по друг начин и ще намерим други, нови преходни истини. С такива мисли за втори път след 6-7 години стъпихме във Венецуела. Наистина, югоизточната й част, граничеща с Бразилия и Гаяна, не е съвсем характерна. Като една покрайнина с малобройно население, обстановката тук нямаше общи точки с анонимните ужаси на големия град - от Каракас до Пуерто Кабейо, Маракаибо или Сиудад Боливар. Бекпекъри, идващи от вътрешността, разправяха за обири под дулото на пистолет, насочен от деца, други просто били ограбени от полицаи/военни на пост, трети го закъсали иначе. Звучеше сякаш нископлатените устои на държавата скоро ще вземат юздите в свои ръце, сякаш след толкова провалени управленчески модели отново идва ред на хунтата. Новият силен боливар, роден чрез аборта на няколко нули от стария слаб боливар по време на предното ни посещение, вече бе възвърнал две от нулите си – по неофициалния курс. Бензинът все още бе по-евтин от водата, но в Бразилия бензинът е евро за литър и по бензиностанциите опашки се виеха на километри. Стоките в магазините бяха на купчини от по стотина еднотипни артикула, но точно тук в Санта Елена все пак имаше изобилие, поради близостта до Бразилия.

← Гаяна следваща →

Снимки от всички пътувания