Кюрдистан › Амади
Всъщност планинските турци не са никакви турци, а изконното население на тези земи. Паралелите с български помаци донякъде се самонатрапват, тъй като кюрдите са запазили и език и националност и нрави, въпреки арабизирането, потурчването и ислямизирането си. Още преди да тръгна ми направи впечатление, че кюрдите танцуват техни си хора хванати под ръка в редица от мъж, жена, мъж, жена и т.н. – нещо което едва ли се наблюдава в друг мюсюлмански фолклор. Кюрдският език спада към индоевропейската група и приликите му с персийския започват като научиш числата, та чак до думи като душман и пехливан. Подобно на персийците и те бяха вмъкнали буквите „Ч” или „П” в арабската си азбука. Местните само в редки изключения говореха английски или турски, а по-младите не знаеха даже арабски. Разбирахме се трудно, но не се налагаше чак толкова да се пазарим, защото нито един от тях не завишаваше цената за чужденци. Проверявах тарифите по свои си начини само през първите ден-два и после винаги вадех пари и плащах всяка разумна сума до стотинка. От Духок успяхме да се придвижим за час и половина към Амади на 80 км на североизток, където този малък град е положен като на тепсия върху плато, подобно на мардинския пресечен конус. Поглеждайки отдалеч, стените му са така стръмни, че отначало се озадачаваш как до горе изобщо е прокаран път. Но самите серпентини са от по-полегатата му страна, която не се вижда на пръв поглед. А в близост до Амади се намира и курорта Солав, от където по коритото на река може да се излезе доста нависоко в планината и да се направят няколко прехода при наличие на бивачна екипировка. Хубаво е човек все пак да не забива много, много на север към турската граница. На връщане срещнахме група музиканти от близкия хотел, като този от тях, който свиреше на акордеон, проговори думите „благодаря” и „централна гара” на чист български с приличен цигански акцент. И тъй като вече се свечеряваше се наложи да хванем обратно стоп до Амади, разполагайки се зад баба и млад мъж шофьор, чиято пушка бе положена на задната седалка. В Амади бяхме по залез, а там такситата вече бяха кът. Разговорих се с група полицаи и единият от тях спомена, че след половин час щяло да проима такси. Не ми стана ясно от къде той е наясно с графика на такситата, така че както бяхме до тях започнах да стопирам най-различни коли. След 15 минути спряха двама души, които си поискаха стандартната тарифа до Духок и въпреки протестите на полицая се качихме вътре… но той извади палка, сложи фуражка, и недвузначно показа, да се готвим за тъпкано. Подобно на нас и местните бързо се вразумиха, а след още 15 минути полицаят изчезна някъде и вече преоблечен пристигна с бежово такси, модел Тойота Корола. Човекът беше от Духок и се прибираше вкъщи с пълен курс, след като обещал да превози още едно семейство от Амади. Разделихме се приятелски въпреки недоразумението, но ни направи впечатление, че за разлика от съседните страни, хората тук имаха рядко срещан респект към полицията или дори комбинацията полицай-таксиджия, която у нас би била направо поругана.
Снимки от всички пътувания
 |