Сиера Невада дел Кокуй › Лагуна де ла Пласа

Часовникът звънна в 5. Чакаше ме умерен преход с няколко порти и общо около 1000 м денивелация. Днес нямаше да има драпане по ледници, а гледките бяха такива, че изобщо не бе нужно да се катериш по върховете, за да се дзвериш на красоти. Сиера Невада дел Кокуй е масив, полегат от към западната си част и дълъг може би 25 км в посока север-юг. След като тръгнеш от запад и се отбиеш тук-там на някой връх и след като минеш Квадратното езеро, бързо стигаш до най-южната му част и поглеждайки към върховете вече от изток пред теб се разкрива съвсем различна панорама – отвесна стена със сипеи, висока на места по 800-1000 метра ПО ЦЯЛАТА МУ ДЪЛЖИНА. Всъщност масивите са два и са паралелни, а вторият също е полегат на запад и отвесен на изток. Помежду им са разпиляни поне 20 езера и пътеката за обиколката на Кокуй (вуелта – както я наричат местните) се забива точно около тях. С все още пресни сили бях още към 11 на Лагуна де ла Пласа – едно изключително красиво езеро с наситен син цвят, което се изсипва през малък водопад в подножието на красавци като Ел Диаманте (4800 м) или Тоти (пак толкова). Хапнах и продължих, но явно бях сдухан от предния ден, защото после се поозорих на последната порта преди езерото Панюело (4300 м). Единствената палатка наоколо бе на безименния колумбиец – студент от Богота, чието име не помня, с когото хапнахме, пийнахме и продължихме заедно на следващото утро.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания