Гриминг
Август 2025
Гриминг е вселена.
Първия ден с Алфредо качихме върха над наше село - Адмонтер Райхенщайн.
Той пристигна късно и тръгнахме нагоре чак към 11.
Вика - това е най-трудното нещо, което съм качвал.
И наистина има няколко места за 1 последна грешка.
Викам - ти всеки път така казваш :)
Той е тръгнал по планините много скоро и може би вече предусеща какво може да му се случи там,
няма голям опит, но пък има хъс и понякога прави чудеса само и само за да бъде на някой връх.
А аз съм го загърбил същото от поне 15 години.
Втори ден - колела до Гриминг. Намерихме къде да сложим палатките и да наточим вода
(естествено на забраненото) и пак тръгваме нагоре чак в 10:30.
Началото на пътеката е една незабележима следа през тревата, която постепенно
става по-изразителна. Колко пъти съм бил отсреща в Пюргг и съм си казвал - там не може да се мине. Но може.
Голямата легенда на Гриминг - Тони Адам го е проправил, на нас ни трябваха 5 часа, той с дърва го е качвал за 3.
По време на слънцестоенето, когато на всички алпийски върхове пламват буйни клади в старославянска традиция.
Сега гледаме пътя и ж.п. линията точно под нас. На 800 м по-долу. А Пътечката води право нагоре през
лиственици и клек. Маркировката е трудна за намиране. Нещата се проточват. Вижда се съседния баир, от който тогава гледах. Лобното място на Тони Адам - с каменен кръст и без надпис. Всеки знае кой... какво... кога...
Аз го гледам днес, той ме е гледал вчера. Бог е при нас и после - ние при него.
3 ден. Малко се позагубихме. Нямах карта и включихме навигацията. Която обаче ни изшпрати на фичка си.
От Шладминг качихме 1000 метра с велосипедите. Падаха вериги, нямаше вода, излишно беше.
После ни валя дъжд, но се върнахме и чак към 3 следобяд намерихме пътя. Хапнахме и променихме програмата.
Стигнахме 8 вечер и защото се мръкваше останахме в хижа Голинг.
4 ден. Хохголинг - 2800. Пак 4 часа качване и още толкова спускане. Чуват се коне, мармотите са адски дебели.
И връщайки се в хижата започна някаква ужасна диария. И на двамата с разминаване от 5-6 часа.
Той не спа цяла нощ, при мен се започна чак на сутринта. Разбра се че имало маратонска диария.
Бягат бягат там и на 40-ия км почват да дрискат пред камерите или да късат финалната лента с кафяви гащи.
Опитах се да му преведа на Фредо - тръгнали като аслани... или... може да се насерем, ама няма да се изложим.
И така. Той искаше да продължим, но аз бях непреклонен - трябва да се спуснем долу... правилно решение.
В 11 бяхме в Шладминг. Всеки потегли на къде е. А в къщи хем трябва да спазваш диета за диарията, хем
ти се яде като на змей. Мина ми чак след седмица. И от тогава пак ходих още 2-3 пъти на планина. Качих много последните 2 седмици. Сега вали, скоро тръгвам.
Снимки от всички пътувания
 |