Йемен › Худейда

Худейда е по-скоро африкански, отколкото йеменски град. Архитектурата и безкрайните му булеварди, както и нетипичните за страната бездомници, налягали по тротоара на картони се запечатват в съзнанието от пръв поглед. Променадата по Червено море е претрупана от същите тези хора, повити в дрипи и ползващи прибоя в камъните на брега за първични нужди от сорта на баня и тоалетна. Температурите сами по себе си са нечовешки, но повече главоболие създават влагата и парещия вятър, идващ сякаш от недрата на африканската пустиня. Едва ли щях изобщо да спомена Худейда, ако след кратка разходка не бях стигнал до кея и огромния пазар за риба. Подобни места има и в пристанища като Аден или Мока. Все пак основната част от емигрантите в Йемен, пристигащи нелегално от Сомалия или Еритрея заедно с контрабандата през Джибути, акостира точно с тези малки (нашарени на червени, жълти, черни и зелени ивици) лодки, наречени самбук. Съвестните лодкари ги използват по предназначение – за риболов около брега, тъй като те не са правени да прекосяват морета – но чудесата често стават реалност точно поради липсата на пари, а не поради наличието на инвестиции. Няколко насипни диги от камъни и пясък прихващат вълните и заграждат пристанището, а в спокойните му води, покрай десетки паянтови мостици се люлеят лодките. Дъските са прогнили, примитивно заковани или вързани с тел. Някои изобщо липсват, но това не пречи на хората с колички, щайги риба и блокове лед да подскачат, да пъплят безразборно из теснините и да се разминават като мравки. Котките са лениви – в небето също толкова вяло летят гларуси. Старци седят на кърмата, разплитат, подреждат и повиват мрежите си, а пластмасовите шамандури и мощните двигатели отразяват цветовете на залеза – карамелени и ярко кафяви. Изморени носачи са седнали на пясъка и силуетите на тромави тела и веещи се чалми се запечатват върху жълтеещата се светлина над хоризонта. Заминава си още един ден и устните и погледите благославят Аллах. Молитвата „салат ал магреб” започва веднага след залез, за да се избегнат всякакви асоциации с поклон към слънцето.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания

Ден 21 - Мъглата се вдигна, но заблудихме и един французин.

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia