Малайзия › Куала Лумпур

Ноември – Декември 2004

Пристигайки в Куала Лумпур очаквах да видя страна подобна на Индонезия. Все пак малайците говорят на език изключително близък до индонезийския и споделят една и съща религия. Малайският полуостров е само на стотина километра от Суматра, а султанатите Саба и Саравак на хиляди километри граничат с Калимантан – индонезийската част на остров Борнео. Учудих се, когато видях толкова много старци, толкова пълни жени и мъже, толкова хора с очила и толкова зъби в устата им. Малайците всъщност са само най-голямата част от 20 милионното население на страната, освен тях тук са разселени няколко милиона китайци по собствена воля и милион индийци според повелите на Албиона. Английският е език, разпространен навсякъде, но хората, като цяло не са особено бъбриви и излъчват едно хладно достойнство, нетипично за страните до екватора. “Хелоу мистър” викат единствено децата по селата, а градските им връстници с коси и дънки в модерни цветове не се отделят от мобифоните си. Куала Лумпур ме посрещна с проливен дъжд, нивото на реките Гомбак и Кланг, които се сливат в столицата, само за няколко дни се вдигна почти с 2 метра, а тинестият цвят на водите им оправда името на града – “мътно събиране на реки”. Градът напомня на Metropolis от едноименния филм на Fritz Lang (използван и за клип на Queen) и сякаш е строен на десетки нива – две модерни линии на метрото пресичат под и над земята, заедно с огромните широки магистрали и влаковете, заедно с монорейла, вдигнат на колони и пълзящ като змия между небостъргачи и лъскави супермаркети, а някъде в ниското почти се скриват старите колониални сгради на Султан Абдул Самад, красивата полузабравена гара и джамията Джамек. Два исполина доминират пейзажа и това са телевизионната кула Менара (минаре или изгледна точка) и небостъргачите на Петронас, които с години бяха най-високите в света, като символ на една галопираща икономика. Входът за тях е безплатен, но туристите се качват само на 170 метра над земята до мост, свързващ двете кули, където времето за снимки и възклицания е ограничено на 10 минути. Явно всичко в Малайзия трябва да е “най”, така че в центъра на града на площад Мердека (независимост) е и най-високият пилон на света, където от 1957 година гордо се вее малайското знаме. Десетки са и музеите в Куала Лумпур, в повечето от тях липсват уникални експонати, но всички са построени майсторски, с много вкус и изящни детайли, даващи добра представа за етносите на страната, флора, фауна, оръжия, мореплаване… или историята на малайската полиция. Безкрайни са парковете на столицата, поместили градини с орхидеи, хибискус, пеперуди и птици, между китни езера, до които се стига по лъскави, чисти алеи, криволичещи между грижливо подрязани дръвчета. Всичко това си е една прекрасна реклама на страната, която струва милиони и новините почти всеки ден започваха с досадни съобщения за рушвети и финансови скандали… но поне в Куала Лумпур корупцията бе родила нещо красиво и приятно за окото.

следваща →

Нов коментар

Снимки от всички пътувания

Ден 2 - Плевня, и вода имаше, и гладни кърлежи също (в края на август).

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia