Йордания › Аман

Заедно с мегаполиси като Пловдив и Рим, Аман също успешно се вписва в категорията от градове на седем хълма. Според едни, хълмовете са символизирани чрез лъчите на звезда върху йорданското знаме, но седем са също и автохтонните хашемитски племена, както и знаменията от встъпителната сура на Корана. Като начало си избрахме невзрачния от туристическа гледна точка хълм – Джебел ал Ашрафие. Денивелацията му на отиване доста се погаври с дробовете ни, а слизането от там също е рисковано, особено когато по калдъръмите шурти вода и на краката си имаш джапанки. Най-високата точка е минарето на джамията Абу Дарвиш, чиито зидове от бял и черен камък наподобяват шахматно поле. За подсилване на илюзията до покрива са вдигнати и няколко малки купола, наподобяващи пешки. По пътя дотам две деца метнаха по камък след нас, но това е нещо обичайно в страните от Йордания до Етиопия. На площада пред джамията децата вече са по-приветливи, а с още два мазбута, приготвени в будка за вестници позяпахме залеза и потъващата в сумрак столица. След цялата тази обиколка намерихме и ресторант за джуджета, на чийто втори етаж, висок най-много метър и седемдесет, пробвахме кухня с цени за местните. Ястия като пиле с ориз, зеленчуци и фасул или най-различните гюведжета, които преди часове видяхме за по 5 динара, тук струват динар и половина, най-много два. След това научихме по колко вървят гроздето и киселото мляко. Любима марка кисело мляко ми стана „Те’еба” – име, което предполагам от носталгия, поръчвайки винаги изговарях на края на изречението. Да… имаше и едни сирийски цигари, наречени „Ебла”, но да не задълбавам.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания

Ден 12 - Езерата Ремолис. Езеро, пряспа... поне избягахме от мъглата в посока Испания.

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia