Индонезия - Ява и Суматра › Начало

Януари – Март 2005

Бали ме посрещна с дъжд – топъл, пороен и 12 часов дъжд, сипещ се без капки, а на обилни струи, сякаш още един океан се намираше над облаците. Водата се носеше мътна и бавна по улиците, преливаща над еднометровите канавки, а реката в Денпасар почти запълваше арките на мостовете, понесла каквото може със себе си. Въпреки това животът течеше нормално както през сухия сезон и само микробусите, разплискваха локви между хората, скупчени около сергии по пазара. Мотористите бяха навлекли дълги дъждобрани като пелерини, а тези от тях с каски даваха добра представа как би изглеждал Дарт Вейдър с джапанки. Излизайки от микробуса стъпвам до глезените във вода и заобиколен от любопитни хора и весели подвиквания се запътвам към хотела, където отседнах и преди няколко месеца. Нищо не се е променило – отсядам в същата стая, смъквам пак толкова от цената, а съседите, живеещи там сигурно с години, поздравяват с усмивка и любопитно разпитват. Още предния път ми направи впечатление, как масово индонезийци, работещи примерно на паркинг, могат да си позволят да живеят постоянно на хотел и да издържат безработна жена и няколко деца в училищна възраст със заплата от 40-50 долара, но като единствено обяснение се задоволявам с народната мъдрост “сиромах човек – жив дявол”. Изкарвам няколко пазарни дни в Денпасар, научавам че на 1000 км от тук – в Джакарта – също има наводнения и тъй като пътят ми за северна Суматра минава и през Джакарта и през много други проливни места, купувам дъждобран. Потеглям към мюсюлманска Ява, за последен път виждам възрастни жени, голи над кръста – така типични за тукашните селски местности и казвам довиждане на Бали. Пътуването ми съвпада с ислямския празник Aид-aл-Адха (турския Курбан Байрам), но явно бях позакъснял и нямаше ни заколени агнета, нито кръв по площадите, така че малко разочарован пристигам в Банюванги. С думите “Юри” и “България” в хотела ме посрещна Гъде – третокласник, живеещ там от няколко години, със сестра си, малко коте, баща работещ на сергия и както вече се досещате – безработна майка. В Индонезия нищо не се е променило.

следваща →

Нов коментар

Снимки от всички пътувания

Ден 5 - Исаба, спуснахме се на стоп за провизии.

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia