Гвинея › Задгробен живот

Бенин Сити се намира в Нигерия, Гамбия №2 е в Гана, а град Мали или Маливил е в северната част на Гвинея. На няколко километра от сенегалската граница планините на Фута Джалон завършват с втория по височина връх на страната Мон Лора (~1500 метра). След него те като отрязани падат на две стъпала 500-600 метра надолу и после плавно се спускат към равнините на резервата Ниоколо Коба. Маливил е само на 130 км от Лабе, но за изминаването им е нужен цял ден при наличието на късмет. Тук му е мястото да отворя една голяма скоба за превоза в Гвинея и състоянието на колите в Африка. Не мога да кажа нищо за задгробния живот на хората, но задгробният живот на повечето от автомобилите започва и продължава безкрайно дълго на черния континент. Най разпространеният модел е Пежо във всичките му разновидности, а най-много пътници се събират в Пежо 505 – трима на задната, четирима на средната и трима плюс шофьора на предната седалка. Неписано правило е, че шофьорът слага до себе си най-красивата и най-слабата девойка, която заема половината от седалката му. Скоростният лост се намира между краката й, а той бива превключван с нежна усмивка и кадифен поглед. Ясно е, че повечето от ламарините и всички калници са прогнили, а арматурното табло не показва никога нищо. Работят само жизнено важните за всеки автомобил системи, но към тях не се броят спирачките и затова на покрива обикновено се возят 2-3 чевръсти спирачи с камък в ръка. При нужда те скачат долу и слагат камъните под гумите, а другото тяхно задължение е да доливат вода в радиатора, който постоянно къкри през бели пушеци. Ако акумулаторът е сдал багажа, спирачите имат също грижата да побутнат колата от тук от там и така делото преуспява. Освен всичко това 1 час след Лабе спукахме гума, но сменянето й бе почти като отмора за спирачите, а след още 20 минути и делкото започна да прави номера. Колата нямаше мощност и пред всеки баир пътниците заедно със спирачите слизаха и се качваха пеша нагоре. Така минахме около 20 километра за 2 часа, след което Пежото се заинати и окончателно отказа, а шофьорът тръгна обратно на стоп, с намерението НЯКОГА да докара нова кола. Поспах малко на сянка и неусетно стана следобед, така че започнах да махам на колите, които минаваха по една на час. По някое време спря джип, в който заедно с мен се качиха още двама от пътниците (другите сигурно чакат там и до днес). Кихнахме си още един път цялата тарифа и надвечер бяхме в Маливил. Единственият безплатен стоп извън Европа/Щатите е ако попаднеш на европеец/американец. Всички други са изградили капитализма.

← предишна следваща →

Нов коментар

Снимки от всички пътувания

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia