Египет › Бакшиши

Египтяните, като практични хора са си изградили следния стереотип – туристът е като гол човек, облепен с долари. По-скоро реалност, отколкото медийно присъствие, на този стереотип се гради една индустрия, която наред с таксите от Суецкия канал е основно перо в държавния бюджет. Едва 3% от територия, надхвърляща един милион км2 са обработваеми, а с пясък от пустинята може да нахраниш един-двама, но не и 60 милионно население. Вместо “добър ден” често поздравът към чужденеца е “бакшиш”, поискан за услугата “поздрав с бакшиш”. Хитро измислено, а някои цепят направо с “Гив ми уан баунд” и дадеш ли им стотинка за спомен се сърдят и питат за курса в банката. По време на неофициален обяд върху камък на връх Синай, до трапезата се приближи местната котка. Първо й хвърлих сирене и тя лакомо го изяде. После й хвърлих хляб и тя изяде само половината. От лука си отхапа един път, но щом започнах да събирам дисагите, котката дояде и хляба и лука и бързо изчезна. Кой разправяше, че домашните животни приличали на стопаните си? А след няколко часа проведох следния кратък разговор с 10 годишно хлапе на велосипед:

– Дай ми един паунд!
– Защо?
– Гладен съм.
– Такъв хубав бегач имаш, а си гладен.
– Той е на един приятел.
– Ето ти хляб.
– Ааа.. хляб не ща.
– Нали си гладен.
– Ами дай тогава.

Нищо не пречи човек да пробва. И хората пробват с петорни и десеторни цени за начало. Все някой глупак ще даде, а след това ще му дремнеш в джамията. А на нормална цена падаш, едва ако клиентът обърне гръб. Прости са финансовите отношения в арабския свят, но първо ще обясня и спането по джамиите. Сънят е неразделна част от арабския бит, практикуван поравно през деня и нощта. Спящите изглежда са константна величина, но константен също е и броят на будните, които се трудят, бърборят, пият чай, пушат или от скука и завист просто вдигат шум. Поради масово недоспиване хората лягат където им падне и не прави лошо впечатление, ако във военния музей пазач сънува блажено под сянката на израелски танк-трофей от войната 1973. Преди години иракски студент в България започва дисертацията си с изречението – “В сянката на Н-тия конгрес на партията Баас…”. Коригират го, че на български преводът е “В светлината на Н-тия конгрес…”, но до консенсус не се стига. Сянката в топлите страни е равнозначна на светлината в студените. И след като джамиите са сенчести, климатизирани, през 100 метра и леснодостъпни за всеки, сурите от корана и молитвите се редуват с мелодично хъркане.

← предишна следваща →

Нов коментар

Снимки от всички пътувания

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia