Бирма › Варак
Миналото на Менделей е свързано с небезизвестни личности като Киплинг или Самърсет Моам, а Оруел също е прекарал тук около година от краткия си живот на служба към колониалната британска полиция, но днес вторият по големина град изглежда заспал, прашен и шумен конгломерат с множество будистки храмове и оживена мюсюлманска общност. Плавните води на Айейервади (Иравади) минават западно от Менделей, а от пристанището потеглят хиляди лодки, джонки и кораби на север или надолу по течението. Жалко е че чужденците са ограничени в движението си из страната – те могат да се движат само с туристически лодки или да чартират за себе си цяла празна лодка, а ако цената за превоз на местен е примерно 10 чата, туристите са принудени да плащат 1 долар или 100 пъти повече за същото разстояние. Често ме предупреждаваха да не пробвам изобщо да се пазаря директно с капитана, но едва след като ми стана ясно, че дори и един безобиден стоп на чужденец може да вкара всеки простосмъртен бирманец директно в затвора окончателно престанах. Разгледах града и околностите, няколко храма и дълъг тиков мост с велосипед под наем и най-вече запомних Менделей с ковачите на златни листове (не знам какъв е произходът на тази дума, вече изчезнала в нашия език, но отдавна покойната ми баба ги наричаше с името “варак”). Златните листове се срещат навсякъде из будистките храмове, където вярващите ги лепят по свещени символи както примерно статуите (само в янгонския Шведагон за последните няколко години са налепени около 5 тона злато), а процесът по изработването им е тежък, хамалски труд, който ще се опитам да опиша. 2 унции злато се разтягат на дълга и тънка 6-метрова лента, а тя се разрязва на около 1000 малки златни парченца. Парченцата се подреждат между специална бамбукова хартия и хващат в здрави кожени стяги, след което те се обработват в продължение на часове с 3-килограмови чукове. Четирима боси (иначе варакът няма да е чист и свещен) ковачи използват воден часовник от кокосов орех, за да измерват абсолютно точно времето, а всеки от тях има определена функция – един нагрява златните люспи, друг ги размазва до определена големина, трети ги отделя от хартията, като за всяка задача е нужен прецизно премерен удар с чука. Бамбуковата хартия също е резултат на един сложен и дълъг процес и за нея засега няма заместител. След като се обели кората и дървото се направи на трески, то преседява във вода 3 години (все още съм леко скептичен към тази част от технологията, но нямах толкова време за чакане в Менделей), след което влакната се размазват на каша с дървен чук. Кашата се разпределя равномерно във вана с вода и се оставя да съхне в дървена рамка – така се получава и обикновената бамбукова хартия, но след това тя се обработва за дълго между дървени бухалки и метална плоча, за да се отдели напълно жълтата боя, докато хартията не се превърне в нещо подобно на бамбуков прозрачен целофан – тънкото злато не полепва по него даже и при висока температура. Най-накрая разплесканите снежинки от злато се разрязват с биволски рог в правилна квадратна форма, която се продава по бирманските храмове.
Снимки от всички пътувания
 |