Сиера Невада дел Кокуй › Кокуй
Пристигнах в Кокуй по тъмно и по джапанки. Селото в подножието на планинския рай се намира на около 3000 м, но тези височини по едноцифровите паралели са само незначително по-студени от примерно Кресна или Сандански. Първата ми работа бе да купя карта на района, а после си кихнах входната такса от 10$ и започнах да се оглеждам за екипировка. Нямаше как да разнасям цели 3 месеца котки, палатка и прочее из Южна Америка, така че трябваше да взема нещо под наем. Но за разлика от Мерида във Венецуела – голям град в подножието на Андите където всичко се намира с лекота, Кокуй бе само едно малко село и стоки като примерно пикела или газовите бутилки липсваха. Случайно се запознах с един колумбиец, който слизаше от горе и се зарадва да ми продаде шалтето си (4$), а после (както копчето за балтона) купих тенджера (3$), храна за 7 дни и натъпках раницата. Спален чувал имах (пробван над 4000 м заедно с бивак-сака) и само за няколко секунди си поиграх с мисълта да спя без газ и други такива екстри под звездите… но тази идея умря скоропостижно. Следващото запознанство бе с Хуан Карлос (не е краля на Испания) и той спомена, че може би ще намеря всичко (котки, газ и палатка) в последната хижа под Сиера Невада. Вълшебното име на девойката и ангел спасител от хижата бе Лиляна. Питах го дали не е българка, но той само учудено ме погледна – как така, това си е типично колумбийско име…
Снимки от всички пътувания
 |