Гаяна › Летем

Там почивахме, прахме и хапвахме редовно и обилно. Срещнахме Джон и Бети, пътуващи със самоделен кемпер вече година и половина от Аляска насам. Кемперът бе повреден и чакаха резервни части от Бразилия. Според думите им, на юг от Летем имало добри места, но цялото поле било под вода и някъде там строшили камиона. А градчето е една огромна безмитна зона, където всякакви безсмислени стоки привличат бразилците насам. Много от магазините са на китайци – правят пари и чакат Годо. Границите по тези части на света са малко абстрактно понятие. Местните се движат свободно, без визи и бюрокрация и общо взето, минавайки граница трябва сам да намериш служител и сам да се погрижиш за печата в паспорта си. Ако искаш – прави се на местен – но здраво ти дупе на следващата проверка. Мислехме за ден да стигнем до Венецуела и трябваше да минем рано - гонехме връзка с автобус от Боа Вища. Но границата работи чак от 7, което за целта вече бе късно. В този порядък на мисли решихме да сложим печатите с ден предварително, после да преспим в Летем и пак да минем преди отварянето на границата. Но на излизане от Гаяна отвориха един списък и казаха – трябва ви виза. Айде бе, не ни трябва! Не – трябва ви! Оставих Теди при гаянските граничари, те щели да звънят на консулството, да питат... и тръгнах с двата паспорта към Бразилия. След километър стигнах до обръщалото на движението (ляво в дясно), минах по мост и бях в Бразилия. Накрая намерих и ГКПП-то, където потвърдиха, че не се нуждаем от виза. Попаднах на разбран човек, който удари входни печати и в двата паспорта, даже на страницата за издаващите органи, а след това се върнах обратно. Граничарите нямаха повече аргументи и сложиха и изходни печати. Нямаше само как да актуализирам и списъка им, така че - да знаете. И на другия ден минахме отвъд, докато те блажено хъркаха в колибите си.

← предишна Венецуела 2014 →

Снимки от всички пътувания

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia