Коментари по Пътеписи & снимки

Коментари по Бележки от juriwaro

juriwaro — Sun, 29 Jan 2012 04:35:55 +0000

Прибирал съм се веднъж в сняг с джапанки…

Коментари по Бележки от Анонимен

Анонимен — Sat, 28 Jan 2012 08:59:31 +0000

Така, че Юрка готви се за кански студ в България.

Коментари по Бележки от Весела

Весела — Thu, 26 Jan 2012 11:21:21 +0000

В София има вече над 30 см сняг и продължава да вали! Толкова дебел сняг в София, аз не си спомням. Утре (петък) прогнозата е за -9с, което значи че снега ще се задържи. За разлика от Румъния обаче, държавата не е затворена – летищата и магистралите работят при зимни условия.

Юри докато си там, наслаждавай се на слънчицето и топлото време.

Коментари по Бележки от juriwaro

juriwaro — Thu, 26 Jan 2012 06:43:40 +0000

На Джебел Муса бях 2 седмици след 11/09/2001, нямаше много посетители и не знам дали впечатленията ми са меродавни. А вчера се запознах с един малаец, който качил Адамс пик по обяд и засякъл пешеходния конвой, свалящ даренията от храма. Носели 4 чувала с пари – ежедневните постъпления. Сега съм в Гале – красив град с най-добре запазения форт. По принцип другите фортове са или затвори или заети от военните и обикновено оградени с вода, в която плуват крокодили (най-често срещания местен вариант за ограничаване на достъпа до каквото и да било). Спя почти под фара, който свети и в стаята ми нощем. Цялото южно крайбрежие е доста разработена туристическа зона с всичките му плюсове и минуси. Успях да влезна без билет на още две места – Хуммане (дупка в скала до океана, която бълва силни струи) и най-високия Буда в страната (50 м). Вдигайки ръце в стил “другаря Брешнев на 07/11″ на изхода, разгневих пазачите до лилава окраска на и без това черните им лица. Поздрави.

Коментари по Бележки от Весела

Весела — Sat, 21 Jan 2012 16:25:08 +0000

Много се развам за теб!

Можеш ли да направиш паралел межуд Адамс пик и Джебел Муса? Не искам бърз отговор.

Коментари по Бележки от juriwaro

juriwaro — Sat, 21 Jan 2012 10:40:01 +0000

Връх Адам, Адамс пик или Шри Пада (свещения отпечатък) е там където според поверието Буда, Адам или даже тамилски/мюсюлмански праведници са стъпили на планина с формата на пагода. Пристигнах в подножието й по пладне и още по светло намерих място за базов лагер малко над сергията за сувенири, номер 38. Освен целия инвентар трябваше да пренеса до горе 3 чувала ориз и 5 кг пържени люти чушки. Наех носачи, с които поехме заедно на следното утро. Приближихме чаена плантация, където носачите ме зарязаха заради по-лукративната сделка от 2$/ден, която им предложиха. Все пак замъкнах всичко на 5 курса. После фиксирах 500 м парапет по ключовите места и с доволство наченах ориза. След успешната аклиматизация фиксирах и дата на изкачването. Трябваше да стартирам не по-късно от 2 часа през нощта. Щракнах карабинера в парапета малко преди една нахална и костелива баба и бързо стопих височината до билото. Североизточният мусон вледени брадата ми, а дюзата на кислородната бутилка се запуши на около 1700 м.н.в. Усетих първи симптоми на височинната болест и на сергия, номер 67 ударих две щедри глътки кокосов арак. Замезих с последните люти чушки и като незаменим източник на калории, извадих кесията с пишмание, която носех още от Истанбул. Подминах небеизвестните зелени обувки, марка Кофлах, стърчащи през храстите от краката на мумифициран преди 20 години труп. Версията на очевидците е, че смърттта му е настъпила поради материален дефект в патерицата. Малко преди финала и най-стръмната част от стълбите се подхлъзнах и безоткатно забих пикела между джапанките на продавач на додол от сергия, номер 109. Опора намерих едва, когато с лявата ръка хванах здраво хавлията, увита около главата на смирен поклонник. Малко преди изгрев се качих и на покрива на храма с отпечатъка. Последва ме будистки монах с латентна агресия в погледа, но все пак побих трибагреника… през робата му. В последвалата суматоха се измъкнах към по-безлюдната пътека за Ратнапура. “Целта е да се качиш и спуснеш, върхът е само бонус” – си мислех с надеждата някой ден да се кача и на Ева. Майтапът настрана – Адам е най-посещаваният връх, на който поне аз съм стъпвал. Тълпи от хиляди поклонници са там всяко утро на изгрев, а по сергиите продават от плюшени зверчета, през кафе и дрънкулки та до знамена на Боб Марли с петлистната детелина. И въпреки неправилната конична форма, сянката на върха е перфектен триъгълник. Шествието из планината попада по-скоро в графата манифестация, отколкото планинарство, но става за финал на шриланкските ми преходи. Време е да се върна към равнините.

Коментари по Бележки от Весела

Весела — Thu, 19 Jan 2012 17:21:45 +0000

Юри, Адамс пик – само при хубаво време и внимавай все пак, там където изглежда много лесно, не винаги е така. Пази се.

Коментари по Индонезия – Из живите планини на Ява от juriwaro

juriwaro — Thu, 19 Jan 2012 10:39:12 +0000

Здравейте,
По незнайни никому (освен екип от изперкали програмисти) причини сте влезнали в спам-филтъра. Нямам нищо против естествено, ще погледна линка след завръщането си през Февруари, но четете на воля.
Поздрави!

Коментари по Индонезия – Из живите планини на Ява от juriwaro

juriwaro — Thu, 19 Jan 2012 10:23:00 +0000

Мерси. Единият вариант е да се извади 60-дневна туристическа виза предварително в посолството. Искаха ми само самолетен билет, формуляр и снимка. Другият вариант е да се извади виза на границата (30-дневна) и тя да се продължи (малко преди края на валидността й) в имиграционните служби във всеки по-голям индонезийски град (цена – около 30-40 евро). Ако те интересува нещо по-конкретно пиши на мейла. Ще бъда в София (и по-подробен) след около 2 седмици.
Поздрави.

Коментари по Бележки от juriwaro

juriwaro — Thu, 19 Jan 2012 10:08:18 +0000

Жив съм, здрав съм – бях на едно от най-недостъпните места на острова. И въпреки, че планините са само около 2000 м.н.в. видях малък вариант на Матерхорн и начупени зъбери на всички посоки. Селото, където спах се казва Мимуре, отдалечено е на 30 км от цивилизацията и достъпът до него е ограничен от вместимостта на микробуса, пътуващ един път дневно до там. Хубаво се натъпкахме между чували и по пътя се запознах с дядо, в чиято къща спах в последствие. Пътеките са най-объркани и едва след доста километри започнах да вдявам в топографията, а респектът ми към тези чудовищни върхове и хълмове е не по-малък от този към Хималаите, Алпите, Пирин и т.н. Вчерашният ден беше доста тежък, кален и мокър, което освен всичко друго има и следното предимство. Ако имаш 2 чифта дрехи и един от тях е мръсен, трябва да облечеш втория и да го изкаляш до максимум. След това се чувстваш като къпан в първия чифт… цикълът може да се повтаря до пълно разпадане на единия комплект. След всички перипетии съм в Хатон, утре сигурно ще качвам Адамс пик, но той е със стълби и даже осветен нощем заради стотиците поклонници, така че ще си почина по време на изкачването. Поздрави.